22.03.2012

На власт отвън все още е нощта,

разлала мрак, застинал над земята.

Тук там проплаква, блудница кола.

Кучешки лай се скарва с тишината.

Тук в стаята са четири легла

с дремещ живот, докоснат от оная.

промърква монотонна светлина,

стели над мен неонова омая.

А в кошера, наречен уж глава,

Жужат, не спят възбудените мисли.

Букви текът, като сълзи по една

и посипват разтворените листи.

Там думите се подреждат в строфи,

в куплети те. Я виж, роди се стих!

Поезия, с болнични пантофи.

Какво пък, що чувствах, с вас го споделих.