Следиш ме внимателно.
Под лупа. Отдалече.
Преценяващо.
И мълчиш... загадъчно.
Скрита картинка...
За толкова време
не ме ли прецени?
Каквото имам- раздавам.
Каквото съм- го показвам,
нищо не крия.
Не са за мен игри
и задкулисия-
пропуснала съм да се науча.
В часа, когато са го преподавали,
сред билки и цветя
е скитала Душата ми.
Не го умея. Не е за мен.
Раздавам се без остатък.
Цялата...
До мига, във който осъзная,
че не си заслужава...
И си тръгвам... завинаги.
Без остатък... Цялата!
val