Под купола на двете ти ръце е малката объркана земя, създадена единствено за мен и моята човешка дължина. Под купола на двете ти ръце са всички географски ширини. Оста под ходилата ми боде, а земното притегляне боли. Десетки сантиметри само площ, която е прихванала ръжда. Денят е непристъпен като нощ, а слънцето е смесено с дъжда. Екваторът е с форма на овал, наместо с подобаващия кръг. Най-полюсният сняг е мръснобял, а всеки океан е дребосък, но в пъти от душата по-дълбок и скоча ли във него, ще умра. Ще бъдеш ли човек? - Но като Бог, създай ми първообраз на света!