Автор: foxfire_dsb, 20 септември 2012 г. в 17:01 ч.
прочити: 221
Отвори се сякаш небето над скучния, сив град, падаха капките силно, като че в далечното минаваше влак. През прозореца гледах, втренчена в нищото и чудех се, губех се бързо във сивото.
Аз бях вътре, на сухо, на топло и пиех кафе, а долу под навеса отдавна седеше младо момче. Пристъпваше нервно, нетърпеливо, помислих си:\"Сигурно чака момиче красиво!\"
Приближи се към него една дребна старица, погледна го плахо и му подаде ръчица, той каза й нещо и след това се обърна, а жената наведе глава и си тръгна.
Той погледна часовника си, чакаше вече от час, дъждът притихваше и чух, че изпсува на глас. После стисна здраво букета и хукна да тича, догони жената и якето почна да си съблича.
Покри я със него, цветята й даде и я прегърна, тя се усмихна, посочи му навеса, цветята и якето върна. Когато погледна момчето обратно натам, момиче му махаше и го питаше:\"Защо под дъжда стоиш сам?!\"