uFeel.me
Почти по Шекспир
Автор: raders,  2 март 2011 г. в 22:41 ч.
прочити: 312

        

 

Понякога така ми е удушено,

сортирайки житейските си драми,

че нещо ме е хванало за гушата

и чакам нещо някога да стане.

 

Но може би объркан е сценарият

и нищо не е вярно в тоз спектакъл;

така приключва всяка пледоария,

и явно няма смисъл да се чака.

 

Но хващам се за сламката отчаяно

с надеждата, че чудо ще се случи;

измислям дом с натрупани мълчания

от сънищата на бездомно куче.

 

И вие ми се като цяла глутница

в пореден фарс с поредна Жулиета;

един Ромео в тъмната  ми лудница

флиртува с ветрове и силуети.

 

Не знам дали е сън или безумие.

Не знам дори изобщо, че е вярно;

в очите и танцуват пълнолуния

в следа от смях и пепел от цигара.

 

И всеки танц, и всяка нощна музика

е ехо от тъгата на пиано.

И всяка нощ събуждам се, сънувайки

сонати от мълчания за двама.

 

И шепнат миокардите отнесено

измислици от звездното родео.

В последен танц с последните си есени

умира престарелият Ромео.

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me