Довиждане! Не ме изпращай,

така си свикнал от преди.

Ужасно съжалявам – изостанах

от сбъдване на чуждите мечти.

Ще ти помахам, може да не гледаш –

забивай поглед в другата страна.

Ще се размърдам. Вярно се улисах,

откупвайки поредната душа.

Докато тръгвам ти постой обърнат -

това е оттренирано, нали?!?

Прости ми, ето ще забързам крачка

забавих се със хорските съдби.

Потеглям вече, няма нужда

да мислиш джентълменски за превóз.

Ще се изтупам, нищо че се спъвах

дълбаейки в живота коловоз

за другите. Е вече дишай по-спокойно –

недей наостря слух след мойта крачка.

Ще ускоря, макар че трудно стъпвам.

На чувствата отказвам да съм плячка!

… … … … … … … …. … … … … … … …

Сега е време да нарамя

дисагите и моите копнежи,

а нашата раздяла, за последно,

ще я повторим утре вечер!