Ти знаеш ли какво е суета?!
Продавал ли си някога
мечтите си на дребно,
срещу шепа гола истина,
която ненаказано
потъва в зейнала паст
на окъсяли пътища?!
Скроена нескопосно,
набързо, срещу
... някакви надежди
за по-добър живот...
Наивност e.

До болка безразличност.

Безизразно
мълчание, което раздалечава
всяко разстояние от
нея. В самота.
Единствено.
Защото умряха всякакви
надежди за по-добро.
И от тогава,
все по-трудно се прощава...
И всяка крачка следваща
встрани, е очевадното
изгубено доверие,
към нещото, което
съм ти дала,
а в замяна - ти?!
Какво си дал?
Не казвай, че с пари
ще ме нахраниш.
И не със назидание
ще ме запазиш
единствено за себе си.