Почини си след дългото тичане.
Тебе не така ти е писано.
Не обичаш да бъдеш обичан.
Но защо ненадейно си тръгна?!
Почини си – от себе си първо.
В мен недей да намираш причини.
Ти така си орисан. Тепърва...
Срещу вятъра вечно да тичаш.
Почини си, за мен после питай.
Аз съм същата - просто жена.
Като нея ли?!
Никога!
Виж ме.
Като в Бермудски триъгълник –
аз – ти – тя ...
ти - тя – аз.
После може би тя - ти и... той.
И не ми се прави на герой!
Откога не си се усмихвал?!
(А го правеше – толкоз различно!)
Спри за малко, почини си.
Усмихни се.
Зная колко го искаш.
Океанът ли те погълна?!
Аз съм бурна вълна.
Плувай.
По мен...
Днес – съвсем не типично.
Утре ли?! – Пак се понасяш
по ръба на моите мисли.
Утре ли?! - Пак те обичам.
Ти ще се връщаш все на брега.
Там, на нашия бряг на мечтите.