Подтискам
шумния звънтеж на мислите.
Сега съм в тихото,
разстлано из тревите...
Във ниското, по-ниското,
където
пулсира кроткият живот
и светостта е в песен
на щурец,
в невинен танц на жълта пеперуда.
И по въздишката на коренче
се вдигам
към меката повърхност
на прерийния океан...
Замирам от възторг
между ръждивите му
приливни вълни
и портокаловия залез.
Сама.