По стръмния склон на Времето

набираме скорост. Отчаяно

се опитваме да осмислим Нещата.

А снежната топка на дните ни

е все-по голяма и бърза.

Някъде там, долу, в ниското

ще се разбие

в изненадани дървета.

Забелязваме все по-късно,

колко е непостижима

мечтата за Щастие.

Къде остана мъдростта

на годините ?