StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,951
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,467
   Точки: 2,642,849
   Съобщения: 148,780
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По стъпките на смисъла

Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.

Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване,
само слънце и път, на дуел призовал смелостта.
Вездесъща зора пак изгря над потоци разплакани,
ослепял слънчоглед, на небето да види цвета.

Мълчешком се простих с карнавала на вечното търсене - 
та какво ли пък толкова ново предлага светът?!
Колко в живото има живот, колко мъртви са мъртвите
и къде плодове на безгрешни дървета растат!?

Стара питанка спъва почти недоказана истина,
нова древност пълзи по перваза на минал въпрос,
а навън сипе цвят млада ябълка, нежно разлистена
и подсвирква сред клоните весел, събуждащ се кос.

По следите на смисъл изгубен насочват се стъпките,
с простотата на свежа трева, на студена вода
и промъква се - призрак от сенките, слиза на пръсти
от години забравена, пълна с лъчи свобода.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-28
прочитания: 94
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход