Отдавна знам, мъглите са миражи.
А Кронос, ветровете крие в джоба
на страховете си продажни
и всеки минал ден сближава гроба,
та от този свят безследно ще изчезна.

Дали? Дали ще взема любовта си луда
в приземието на моя гроб студен.
Или, в миражите ще тичам до заблуда,
дочакала пак вятъра зад мен
и от този свят безследно ще изчезна.

Казват, че смъртта е  най-красива
в безбурен, в топъл летен ден.
Не искам в ден такъв да си отида.
Нито след живот, от скука поразен,
от този свят безследно да изчезна.

Не съм врабче
и не във локва океанът е положен.
Танцувам все с бурните си ветрове.
И когато в заник дните слезнат
ще е някак невъзможно
от този свят безследно да изчезна.

* Древногръцки бог, роден от Гея/Земя/ и Уран/небе/.
Символизира времето,което води към смъртта.