По душа заприличах на село.
Тиха. Бавна. Спокойна. Красива.
До сеното, под сянка дебела
спи кокошчица- пъстра и жилава.

Издължавам се в кротко очакване,
да се сетят да дойдат момците.
На хорото се хващам. Хак им е!
Все по-рано събуждам петлите.

По жаравата стъпвам разрошена.
От светулки си паля очите.
Набрашнена белея из нощите.
Пия тънка вода от чешмите.

Ако знаеш какъв е копнежа ми,
да потънем дълбоко във сламата...
Във града ме бодат таралежите.
Хайде село да станем! И двамата.

2005