По душа съм клошар. Не живея в кашон.
На живота си стар аз въртя номерата!
Всяка вечер, признавам, ракия със  взлом
атакува и влиза в дома на душата ми.

Три бутилки, два вестника, постно мезе.
И приятел, съвсем като брат непознат.
Сред клошарите има и мъжки мъже.
За къде съм без тях, и до гуша в града?!

В тези кофи за смет има много късмет...
Две фланели, франзела,  колчан със стрели.
Нов бастун. Мазно яке. Ръждив пистолет.
Само спусъкът жив - точно колкото ти!

Дупка... в десен чорап. Зърнен вълнен чувал.
Снимка - скъсана. Прясно валяли сълзи.
Колко хора не могат, а аз съм живял!
Моят дом като сянка след мене пълзи.

Вехти плочи. Ютия. Обувки. Парцал.
Керемиди. Салфетка. Обелка домат.
Колко радост се хвърля без капчица жал!
А клошарят е цар сред ненужни неща...

А наздраве, приятелю! Вярвай ми, брат!
Тънка струна проплака. Китарена нощ.
Имам всичко, което ме прави богат.
Този свят, без пари, не е толкова лош.

2005*