Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.

Най – вкусното еспресо на света,
погали кротко порцелана
със устни кадифени ще рисувам,
усмивчици от бялата сметана.

Една рисунка с тебешири,
най – синьото небе ми очерта
препускат горе облаци – пастири,
от слънцето с нахапани тела.

И пак шушукат пейки и алеи,
нахално зяпат стройните тела
от боров клон дете шишарка
и вятър във косите на жена...