Балканът, като сбъдната фантазия,

лежи пред нас, притихнал и покорен.

С теб слънцето ми стига до коляното.

Нагоре са очите ти... Нагоре,

където те обвиват само облаци –

седефени и крехки като мида.

Ръцете ми умеят да те помнят.

Ръцете ми те пазят. Ти ще стигнеш

в най-плиткото на моето обичане.

Под слънцето и аз съм до коляно.

Ще тичаш все към мен. Към теб ще тичам.

На плитко сме, ще смогнем да се хванем...

Та кой се дави в плиткото, Съкровище!

Балканът е пред нас – ще ни поеме.

Балканът е захванат с мощни корени

за земната невидима антена.

Надолу май е стръмно. И е страшничко.

Лицето ми не знае как се слиза.

Ще трябва да се качвам. Да порасна

до перла или дъжд. Ще бъда близо –

при слънцето, при облаците, синьото.

Не се плаши – в небето си свободен.

Очите ти са топла, мека глина.

Дълбокото е в тях. Там горе, горе...