Тя шета тихо по небесната пътека,
шепти полата и от сребърна тафта,
пухкавите облаци навива на къделя
и златна прежда изприда с вещина.

Слънцето, в ръцете и послушно
разплита прелестната си коса,
лъчите му превръща във кончета
и в бримчици ефирна топлина.

Въздиша с вятъра и се усмихва,
намята бримки-светли дълги дни,
в синджирче с лекота изплита
низ от малки чудеса и прелести.

В камбанка на зюмбюл втъкава песен,
глухарчен смях окъпва в перленна роса,
в чашките на срамежливите лалета
наплита нежност от сияйната Зора

Внимателно премята обич,
в сърце бродира Любовта.
Изплита слънчева пътека
и мост плете до пееща дъга.