uFeel.me
Плътта е бавна. Червеите- бързи
Автор: machkar,  24 октомври 2008 г. в 11:45 ч.
прочити: 439
Плътта е бавна. Червеите- бързи.


Най- искреният мрамор е надгробният-
защото не предлага обещания
за някакъв щастлив живот под наем.
Защото не блести, а се напуква.
Защото във юмруците на вятъра
наистина е слаб. А не е силен
наужким, та да рухне от напъване.

Най- мразеният мрамор- за изпращащи.
И най- жадуван мрамор- за пристигащи.
Цветята го докосват и изсъхват
без публика. Без ехо на аплаузи.

Открита сцена няма под небето.
Единственият театър е под мрамора.
Там сцената е дъсчена, а залата
е тясното пространство с дъх на мърша,
в което ръкопляскат насекоми.
Актьорът е един- играе мим.
Пиесата е стара. И омръзнала.
Направо е разложена Пиесата:

Растат косите, сякаш са цветя,
поливани от дъждове- по милост.
Растежът им е ням. Мълчат и устните,
последните си мъдрости издишали.

Плътта е бавна. Червеите- бързи.
Подобно на любезен домакин
събира ги Смъртта. И ги разделя.
Когато побелее без трапеза,
покривката от кости се забравя.

Пръстта е памет само- като болка
се свива под гробарските лопати.
Копачите навярно са хирурзи-
разтварят те гърдите на пръстта.
А после празнотата им запълват
с ковчег- тъй сякаш чакано сърце
в гърди на полумъртъв присадили.

Зашиват се гърдите, но отвън.
А вътре си отварят нова рана,
която като вечно гладно гърло
се храни от видяното в очите
на мъртвите. Най- страшното видяно.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me