Накуцвайки страхът ти се тътрузи,

верига мъкнейки във своята ръка,

видял, надежда в мене се събужда,

пристегна ме и още окова.

Платих ли си...

едва ли...

още плащам...

знам, няма край да има...

затова,
да продължаваме...

и нека свършва...

Защо така ме гледаш...

Чу ли...

Да!

Цената ми изглежда пораздута...

/но всъщност, аз коя съм да реша/

Сълзи ти дадох и мечти не чути,

още...

очакване, любов и самота...

Пак ли не стига...

останаха ми няколко монети...

подрънкват като весели камбанки,

запеят ли...

и слънцето просветва...

но ако трябва...

давай сметка, банка...