StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,926
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,226
   Точки: 2,660,843
   Съобщения: 155,189
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,816

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.

Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало
в тишината на камък, в корен жилав на старо дърво
и тупти древността, с добротата на ангел белязана,
че в жестокия свят, тук все още живее добро.

От чешмичките каменни, като птичета в нива накацали,
сякаш лее се не животворна, студена вода,
а родопски напеви звънят, сладкогласно разплакани
и разказват за меч и за кръст, за любов и съдба.

Полегатите сенки - тихи призраци - плъзват по билото,
оживяват истории, трупани век подир век,
върху вечната твърд, съхранила безплътното минало
и преплитат се в китеник здрачен, от въздух по-лек.

Все нагоре е пътят, упорито се вие по хребета,
хоризонта преваля, мълчалив и опасно красив.
Песента на щурци омагьосва, прехвърлила времето
и разказва за свят, в който някак различно си жив.

И разказва за свят, в който всичко е просто и истинско,
но дълбоко и силно, като памет, небе, океан...
Планината е път, а пък пътят е просто пречистване
и тих пристан за дух, от живителна обич пиян.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-07-28
прочитания: 119
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход