Някой започва нещо да разбира?
Някой се пита? Вече търси себе си?
Но себе си и над ръба е пълен със тъга.
Тъгата на света го е обгърнала...
Тук себе си, не си е у Дома.
А пътят му пред него е безмерен.

Там вътре надълбоко в тишината,
където само погледът очите среща,
е истината му за красота и бъдеще...
Там вътре ще открие пещерата,
когато Гълъбът го поведе да я открие.
Когато той поиска да застане в себе си.

Коя съм аз, че да говоря за това?
Коя съм аз в това най-смутно време?
Поисках да избягам, но се спрях...
Не искам бездната да го погълне.
Не искам да рискувам и частица
от неговата съвършена същност.

Във океана на тъгата му се потопих.
Не ми бе лесно... Но не ми е трудно...
Аз съм небе, криле и свобода...
небесен огън в полета на птицата.
Дъхът в сърцето... изворната чистота.
Аз съм и вятър, носещ топлината.

Разкъсах се
в посоките на кръстопътищата...
От ветрищата на земята се събирах.
И имам отговорите, но пак ги нямам...
Защото отговорът му
                                  е вътре в себе си.
А аз съм от скиталците, които водят,
когато себе си поиска да е воден...