Плачете за Париж, града на греха,
плачете за Париж, столицата на разврата
Плачете вие и не гледайте смеха
в очите ни. Не е във нас вината.

Окаяни сме . боси, голи, кални
с малки, незначителни души,
изгубили задръжките морални
всеки своя свят руши.

Бавно, постепенно гаснем
животът много ни тежи
загиваме преди да пораснем,
задушени в чуждите лъжи.

Сега сме преупотребени
използваха ни не един и двама
събирахме се в залите студени,
да служим на една измама.

Ние ваш’та помощ я нещем
нямаме желания и цели,
освен една – да се изядем
И то, преди да сме умрели.

Ревете за париж, но там поне са живи
а ние тука си продадохме душите
и влачим се в прахта без сили
със истеричен смях в очите

ревете за Париж, а ние ще се смеем
и така ще чакаме смъртта
единственото, в което да успеем,
в чест напарижката съдба.


по повод ботевото произведение \"Смешен плач\"