По ресните на нощния здрач, две сълзи уморени се стичат, не от болка, а радостен плач, от съня им във който обичат! Две вселени приели дъжда като своя последна молитва го превръщат във буйна река, от която страхливо опитват! А ресните на нощния здрач са се впили във чужди клепачи, търсят някой самотен играч, който смело в пороя да крачи!
