Писна ми от псевдо моралиси,
или казано - от хора без морал.
И от кръстещи се атеисти.
Писна ми да газя от поквара кал.
Писна ми от мазните усмивки
на подобия човешки без лица,
дето мъркат в брачните завивки,
а на друга обещават сто слънца.
Писна ми от натъкмени думи,
вкарани насила във куплети -
бръщолевения малоумни
на незнайно \'що нарели се поети...
Писна ми. Пищи в ухото дясно...
Лявото защо заглъхна - не разбрах.
Мисълта ми не стои на тясно -
недоволството си рециклирам в смях...