Написах, го!
С туш от ресните на моите мигли.
Рисувах, го!
За да изживея, мигът на раждането му!
Пътувах в лабиринта
на мислите си, за разбера и видя...чувствата си!
Сега трябва да реша...?
Трудно се описва преживяното.
Искам да съм - вятъра,
когато внезапно, разпилява коси на момиче!
Или донася морският бриз,
до устните, копнеещи за него!
Искам да съм \"Волен вятър\",
като детска мечта!
Искам да съм копнеж-неоцветен,
от сивотата житейска!
В стремежа си да погалим, приютим
-\"измръзналият\"...забравихме да милваме!
А, знаем ли...?!
Синът ще попита...
както и за думата- \"пристанала\"!?
Забравихме да милваме и да разказваме,
за да обикнат-и вятъра, и волния копнеж,
не оцветени от сивото!
За да разпиляват коси момичешки,
и донасят морския бриз до устни-копнеещи,
за него...Трудно се описва преживяното!
Забравихме да милваме...!
Ръцете, които обичат го могат.
-А, ние...?!
Вятъра разпиля косите ми,
отдавна не са момичешки!
Надеждите ми разбърка, като парченца от пъзел.
Туша от ресните избеля и стана нечетлив,
но...вятър!
-Волен, е!
Не можеш да го стигнеш.
-А, писмото? Долетя ли до Вас...?
21.07.2011г.