StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,533
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,154
   Точки: 2,656,791
   Съобщения: 154,290
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Писмото

Написах, го!
С туш от ресните на моите мигли.
Рисувах, го!
За да изживея, мигът на раждането му!
Пътувах в лабиринта
на мислите си, за разбера и видя...чувствата си!
Сега трябва да реша...?
Трудно се описва преживяното.
Искам да съм - вятъра,
когато внезапно, разпилява коси на момиче!
Или донася морският бриз,
до устните, копнеещи за него!
Искам да съм "Волен вятър",
като детска мечта!
Искам да съм копнеж-неоцветен,
от сивотата житейска!
В стремежа си да погалим, приютим
-"измръзналият"...забравихме да милваме!
А, знаем ли...?!
Синът ще попита...
както и за думата- "пристанала"!?
Забравихме да милваме и да разказваме,
за да обикнат-и вятъра, и волния копнеж,
не оцветени от сивото!
За да разпиляват коси момичешки,
и донасят морския бриз до устни-копнеещи,
за него...Трудно се описва преживяното!

Забравихме да милваме...!
Ръцете, които обичат го могат.
-А, ние...?!
Вятъра разпиля косите ми,
отдавна не са момичешки!
Надеждите ми разбърка, като парченца от пъзел.
Туша от ресните избеля и стана нечетлив,
но...вятър!
-Волен, е!
Не можеш да го стигнеш.
-А, писмото? Долетя ли до Вас...?

   21.07.2011г.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-22
прочитания: 179
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход