Едно ми е пясъчно-
хвърлям седефи в небето.
Чайките яздят вълните.
Морето блести.
Бряг като длан,
сякаш точица е човекът...
Колко нищожни са
всички житейски борби.
Колко огромна, безкрайна
е тук тишината,
в шепи погълнала
време и хора, и свят...
Мога на пръсти да стигна
дори до Луната.
Мога да бъда щастлива
навярно до Марс.
Едно ми е приказно,
сякаш съм в някаква сфера.
За малко дори заприличах
на ярка звезда.
Преди да угасна
остава и теб да намеря,
защото си важна частичка
от всичко това.