StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,735
   Потребители: 12,388
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,685
   Точки: 2,654,113
   Съобщения: 156,082
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Писмо от острова

 

                      ...без бряг са времената...”
                                         Алфонс дьо ЛАМАРТИН

 

На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино;
ленив дъждец по хоризонта плаче,
светкавици забиват сини клинове,
а виното е като кръв червено
и като кръв се стича по стъклото...

Разливам го.
Последното – за мене.
Бутилката ще трябва пак.
Защото
днес тя ми е надежда за спасение –
така поне съм чел, така съм слушал:

когато в буря корабокрушенец
изхвърли някъде вълна на сушата,
в бутилка два-три реда, зов отчаян,
нещастникът захвърлял в необята
и чакал с месеци да дойде краят
или да зърне мачта над вълната.

...

И аз съм тук на бурята след воя...
На този остров дните ми минават.
Обгръща ме на времето покоят,
на дъното калта се утаява,
но живият живот тече далече,
житейското море далеч се плиска;
дъждът ръми над падащата вечер
и аз ще трябва да поема риска
в бутилката, току що отцедена,
да вложа вопъл – стих, роден в душата –
и, пълен със надежди и съмнения,
в житейското море да я запратя

с надеждата, че някога през дните,
на случая по волята лукава
бутилката ще победи вълните
и ще доплава,
все пак ще доплава
до този свят, във който ще ме няма,
но моят стих ще стигне бряг далечен...

Надеждата е може би измама –
умира всичко... Но стихът е вечен!

Напразно се напрягам да надвикам
тайфуните на кухите ви речи –
навярно не разбирате езика ми,
или пък моят остров е далече
и ми остава само тази тъмна
бутилка от изпито вече вино.

Часът на мрака свърши, вън ще съмне
и моят стъклен кораб ще замине.

Дано са благосклонни ветровете,
дано теченията да го носят
и някой ден да стигне бреговете
на вашите тревоги и въпроси.
И като пратеник от бряг далечен,
преминал на годините морето,
да прозвучи в една дъждовна вечер
стихът ми днешен – вопъл на сърцето...

 

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-04-01
прочитания: 298
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход