Разкрий ми бавно всичките си тайни, макар от толкова небе да се задавям, макар от толкова любов да ослепявам. Дари ме с чувства топли, всеотдайни.
Пази очите ми от грозното в човека
дори когато ме замерва с ядна злоба,
дори когато ме заравя жива в гроба
пак нека бъда негова опека.
Не ме оставяй дълго на земята,
дори да раждам златен плод от корен,
дори да бъда покрив за бездомен,
не ми оплитай със зависимост крилата...
Обичай ме, когато те проклинам
дори от думите ми да се раждат бури,
дори от сълзите ми да се сриват кули.
Обичай ме! Престанеш ли – загивам.