Здравей, Удавниче!
Пише ти сламката, която
вятър отвя преди време.
Там ли си още?! На дъното?
Аз се върнах... Ето ме тук.
Излез да поемеш въздух,
за да те измъкна –
за сетен път...
Днес реших,
че ти липсвам,
затова съм тук, на брега.
Бях далече от теб,
но сега...
Виждам те, хайде,
още мъничко смелост...
Измъчи се в тази тиня,
но пък кой ти е крив?!
Сам се пусна от мен,
за да потънеш.
Зная, че нямаш въздух,
затова се върнах...
Аз ли?! Малко съм променена.
Но – почти същата .
Ще те измъкна,
може би – последен опит...
След това – каквото – такова.
Хайде, с малко усилия ще се получи.
Юли е, и е толкова топло...
Почти тринайсти е.
Сети ли се? Тогава потъна,
но не искаше да те измъквам.
А сега?!
Дръж се мъжки!
Всичко скоро ще свърши –
калта ще пресъхне...
А тук , горе, е просто вълшебство!
Ето, спуснах ти стълба...
Да се качиш.
Защото получих онова писмо,
което ти никога не написа...
Прочетох го – няколко пъти.
За сбъдване. И дойдох
да ти кажа, че е време
да се измъкваш...