Пиша ти много,всеки ден почти -
за \"Здравей\" и за \"Сбогом\",
листове изписвам от двете страни.
Нощем в съня ми,
ти имаш запазен кът -
и всичко е тъй истинско всеки път.
(Снимки безброй около мен мълчат,
в мастилен покой,
за отминало време тъжат)
Говорим си с тебе,
с таен вътрешен глас,
говор вълшебен -
разбиран само от нас.
Пиша ти много,
(никъде думичка не спестих)
превръщам се в огън,
и догарям в стих.