Пред мен... картини от дома,
далечни спомени, омайно детство,
опитаха се лесно да сломят
духа ми всички бедствия,
но времето не може да ограби
вкуса на кекса със стафиди,
дима от къщата на баба,
покрита с турски керемиди,
градината с узрели зеленчуци
и сянката на кичестия орех,
звъна на пролетни капчуци,
смирени, натежали от умора,
дъха на пролетния вятър,
преминал през дъските на вратата,
наивничкия дядов театър,
представящ танца на лулата,
оградата със дяланите камъни,
тополите, изправили снага,
кошарата със покрив сламен,
козите с витите рога,
прозорчето на бабината стая
и дървения тъмен скрин,
картините на детската омая,
посърналия крив комин.