StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,131
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,626
   Точки: 2,662,504
   Съобщения: 155,833
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Петна отвътре



Две змии. Увивна и отровна.
Увивната- влюбчива.
Отровната- ничия.
„ Ухапи човек,
за да станеш отровна.
И ще се влюбя в теб”-
каза отровната.

Но наум друго си пожела.
„ Нека тази да се провали.
Вятърничава да си остане.
Няма огънче между еднакви.
Пепелта е единствено равна”.

Увивната се скри под плитък камък.
Издълба си шпионка в земята
и зачака да срещне човек.
Срещаше птици. Мравки. Листа.
И ги наричаше хора.

Поглъщаше ги цели. От страха,
че може и да се окажат маски.
Заспиваше с надежда за отрова.
Събуждаше се същата- наивна.

Веднъж някой почука на камъка.
„ Излизай- аз съм Човекът”.
Изпълзя вън, наточила зъби.
„ Сега ще те ухапя!
Аз съм лошата.
Ти изпълнявай роля на добричък”.

„ Не става - не се съгласи актьорът-
петната ти са външни. Просто кожа.
А моите петна змия са вътре”.

Човекът се изсмя и я ухапа.
Зарови я и после се ухапа.
Намери другата, отровната.
Показа раната. Пусна сълзица
и се оплака: „Твойта ме отрови”.

Отровната отказа любовта.
Увивната отказа да е памет.
Човекът се отказа от човек.
За да не се отказва от змията.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-04-04
прочитания: 191
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход