Отдавна прехвърлих невидими граници,
не, не преминах през сив хоризонт,
вече прелиствам жълтеещи страници,
моят триумф е в различен сезон,
и не заспивам в предверие с тайните книги,
някак през времето хвърлили мост,
райски селения все не достигам,
тази Земя ме прие като гост,
даже видях белоцветните вишни,
пях зад решетъчни тъмни стени,
късах през сълзи и всички каиши,
моя присъда са всички вини,
не, не сподирих със поглед прелитащи птици,
с ключ не отварям и всяка врата,
пазя гнездата на всички орлици
като неведом спасител в ръжта.
Аз съм заключеник само обаче,
но не достигам до сив хоризонт,
прага отдавна, отдавна прекрачих
с моя триумф - този Пети сезон.