Все към тебе ме мами и вика

красива жена милоока.

Тази моя съдба многолика

ми показва пета посока.

И сърцето компасно я слуша.

И умората литва с криле.

Ще пристигна навярно по суша

с разранени от тръни нозе.

Ще говорим със погледи само.

Ще забравя обратния път.

Ще притихнеш на моето рамо.

Ще мълчи омагьосан мигът.

Тишината - от вир по-дълбока,

и в очите ти - целият свят.

Разгаданата пета посока,

на дъгата ми осмият цвят.