На внучките ми, близначките Рая и Деница

        “Однажды утром в морской дали под солнцем сверкнет
         алый парус. Сияющая   громада алых парусов белого корабля
         двинется, рассекая волны, прямо к тебе.”
                                            А. ГРИН, “Алые паруса”

Мои малки принцеси, заспете!
Вънка само звездите са будни.
Светли сънища мамят нозете ви
и са нощите приказки чудни.

Знам, насън вие двете се гоните
сред градини, от другите скрити,
звездни птици ви пеят сред клоните,
лунни рози закичват косите ви;

и танцувате в залите бални
на незнайни вълшебни палати
и пантофките ви са кристални,
и са роклите цели от злато.

Или, може би, в сенките гъсти
вече своите принцове чакате,
а луната пристъпва на пръсти
и трепти от ухания мракът.

Мои малки момичета галени,
ще доплават в съня ви фрегати,
и платната им ще са алени...
Но не вярвайте само в платната!

На сърцата си чакайте знака –
всички принцове будят съмнение.

Тя и баба ви принца е чакала,
а дочака, момичета, мене!