Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Заглуши тишината,
загасна пламъчето на свещта!

Сълзи докосващи тънките струни -
редяха нотите-съветници добри.
Строфи състоящи се от нереални думи,
описваха подтискащата самота
и любовта...

Ала сълзите бяха и от радост
не само от тъга и пустота!
Заедно те допълваха
словото на песента!

Нежност обгърна моята крехка душа,
наливаха се, дълбоки като кладенец очи.
Сантиментална съм и не греша!
Обичам китара в сърцето ми безспир да звучи!

Мелодия на искреността
нека залива като приливна вълна,
мен и душевността!
Не искам да се отърва от тази звучна красота!

Самочувствие, блясък в очите,
усмивки и доброта
нека да красят човешките лица!
Не е нужна самота в невинните сърца!

Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Изслушах я!Дари ми тя сила и светлина,
след като споделихме своята тъга!