Среща случайна,
безтегловно увисна,
без поздрав, без гняв.
Любов обичайна,
в забрава ни притисна,
без емоции, без нрав.
Далечни очи -
непознати и студени
поглеждат с насмешка.
С пепел от сълзи,
отдавна овъглени
посипвам стара грешка.
Блуждаещ силует
сред сенките, без страх
в среднощния град.
Запечатан в портрет
и ти си като тях -
Перфектен Непознат.