Видях пеперуда да плаче и се търкулна сълза... малка, нежна, блестяща бързо попи във пръстта. Разпери тъжно крилцата и с мъката си отлетя... След нея цвете поникна, с тъничка, крехка душа. С мисъл едва го докоснах и подарих му крила... от сълза се роди пеперуда, нежна и бяла... в моя стих долетя.