Понякога в пепел искам да се превърна,
в прах любовта ми да се срине...
В река да излея
и последната сълза...
Понякога искам
в огледалото да се огледам
и себе си да видя...
Чиста от огън и вятър
от дъжд и мъгли....
Понякога искам
пепелта ми някой да разпилее,
в ръката си да погледне,
до сърцето си да я постави...
Понякога искам
жарта
завинаги да угасне,
а вятъра да разпръсне
горящите и раздиращи чувства...
Но ако някога
в пепел се превърна
Вече ще е късно...
Ако някога в нечии ръце
се изплъзна,
никога няма да е същото...
А прашинките останали
някъде там
ще напомнят може би
за тази, която съм сега...