На пчелна пита май прилича
животът ми вечно криволичещ.
Сладостта му може да е голяма,
но са много жилата за отбрана.
И всеки път щом се пресегна
от меда вкусен да си гребна
цял рояк над мене се извива
и оказва бясна съпротива.
След време с болката ще свикна
и даже мускул не ще трепне,
но ще бъде ли в душата ми жива
надеждата в дреха парцалива?
Цветанка Тупанска