Вървиш прегърбен бавно, духа вятър в твоите коси,

вървиш в мъгла потайна, а около тебе каменни очи.

Вървиш сред огнена жарава, от черни овъглени образи,

вървиш едва едва с надежда светлината да те съхрани...

Промяната те следва тихо, стъпките след тебе заличава,

копринени воали лъжовно галят ти лицето със поквара.

Бездушни гарвани кълват плътта, загиващ свят им е водач,

проклятие на тленно време в гора от сенки, пълна с здрач.

И падаш, тръпки на предателство отвсякъде пронизват те,

усещаш тежки стъпки връз снагата си, без капка милост са.

И чувстваш я смъртта с целувката на злото да се приближава,

създания с изсъхнали души ти обещават вечност във забрава.

Но точно в тоя миг, преди светът да свърши, надигни се смело.

Запази надежда, дори когато ти изглежда, че съдбата те подвежда.

Пътят към дома е дълъг, борбата – срещу цял свят и теб самият...

Но покориш ли себе си, изправяш ли се всеки път, повярваш ли,

не ще сломи  те никой враг и ще си ти по-силен даже от съдбата...