Моето женско щастие по тайни пътеки пътува.
Аз го търся отдавна, и къде ли, къде ли не бях...
На кораво осъмвам, солени устни целувам,
ослепявам от сълзи, онемявам от обич и страх...
Там, където минавам, съзирам оскъдните дири:
вик на птица, сред зима - зелено листо,
глътка слънце, небе като котешки ириси...
Но додето пристигна, отминало вече е то...
И така - разпиляно като късчета детска мозайка -
цял живот ще го сбирам, ще разлепвам, и пак ще лепя...
Но навярно ще мога лика му свещен да извая,
ако вярвам във него. И до края остана на път.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me