uFeel.me
Пътуване
Автор: saveladi,  23 ноември 2010 г. в 17:37 ч.
прочити: 249

Моето женско щастие по тайни пътеки пътува.

Аз го търся отдавна, и къде ли, къде ли не бях...

На кораво осъмвам, солени устни целувам,

ослепявам от сълзи, онемявам от обич и страх...

Там, където минавам, съзирам оскъдните дири:

вик на птица, сред зима - зелено листо,

глътка слънце, небе като котешки ириси...

Но додето пристигна, отминало вече е то...

И така - разпиляно като късчета детска мозайка -

цял живот ще го сбирам, ще разлепвам, и пак ще лепя...

Но навярно ще мога лика му свещен да извая,

ако вярвам във него. И до края остана  на път.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me