Ароматът на мечтите
от вятър безпощаден отвят,
бледи, изстинали звездите
от тревожни очи валят.

Вихрушката съдбовна глухарче отнесе -
тръшна го като лист тук и там,
изправил се уморен пак удар нанесе -
тревожният пътник все остана сам!

Откъснат от всеки спомен,
погубил свое и родно... -
прашинка на пътя огромен,
шепот на стон
от окършен клон.

И потегли на път
бил гостенин,където е роден
тревожно сърце в уморена гръд
унил пътник, самотен път.