uFeel.me
Пътник по реката
Автор: severianin,  5 март 2013 г. в 08:24 ч.
прочити: 220

Тази странна река, тъй широка и бавна,
сънно влачи към залез покоя си вечен
и се губят в мъглите на здрачната вечер
бреговете далечни, унили и равни.

Аз съм пътник и пътят ми слиза нататък,
накъдето реката тече и ме носи;
мокри синя прохлада нозете ми боси,
сплита ромон на плитки прозрачни водата.

Бърза лодка се стрелна одеве край мене,
като птиче крило, като сянка далечна,
прекоси на зигзаг огледалото речно,
неподвластна на тихото бавно течение.

Аз не зърнах лодкаря, но някак познати
ми се сториха в здрача плещите широки;
като юноша дързък на всички посоки
тъй кръстосвах реката на дните с веслата.

Светла приказна яхта край мене премина...
Не можах да разгледам мъжа под платното,
но сърцето ми трепна. Навярно защото
младостта ми бе яхта с платна от коприна.

Кораб бял, устремен към нощта, ме догони...
Капитана на мостика зърнах през рамо
и изтръпнах – премина край мен зрелостта ми;
тя бе кораб, а аз – с капитански шеврони.

Тази яхта и корабът – бяха отдавна;
моят сал по вълните към залеза слиза,
мокри влажна мъгла избелялата риза
и реката тече – безразлична и бавна.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me