Стъпвах леко
по стръмни пътеки;
с луди ветрове
се надбягвах.
Много дни
извървях,
много нощи
изплаках.
Когато падах -
мразех,
когато ставах -
обичах.
Своя устрем
не спирах -
напред
и напред...


Накъде отвежда
пътеката моя
никой не
може да каже,
може би любовта
нова посока
ще ми покаже
и ще ме отведе
там където
се ражда
денят,
там -
където
се ражда
ново начало...