Взе се ти да ме питаш коя съм
и защо съм без чехли под пръстите.
С чехли трудно се стига земята.
От обувки с каишки ми втръсна.
Пешеходни пътеки са срязали
този драскав асфалт с прашно име.
Крия няколко стъпки във пазвата.
Не към теб, а през тебе, любими…
Босоногите нямат препятствия,
нито брони да дърпат краката им.
Нямат устни с прехапани страсти,
нокти с лак и бюро за приятел.
Взе се ти да ме питаш. Не знаеш ли,
само ирисът пази огньовете.
Цветовете самички се палят
като сухи, изскубнати корени.
Пешеходни пътеки. Какво ли са?
Изсивяла боя, сняг без зимата.
Всички светли дечица са боси,
И какво... Нека боси преминат!