Тази нежна, бяла тишина,
стелеща се някак си с мъглата...
Бързи стъпки на сама жена,
шепот, плач и сенки по Луната!
Утрото изгубва цвят,
само чистобялото остава.
Красотата в този свят -
вече е потънала в забрава!
Няма чувства! Празнота...
само сенки, скитащи с мъглата...
Болка... Мрак... И самота...
Шепот, плач и сълзи от Луната!