“Започва път от моя праг.”
                      Дж. Р. Р. ТОЛКИН, “Властелинът на пръстените”

Започва път от моя праг.
Дали
е път към връх, издигнал гръб далече
над пръстена на сивите мъгли?
Не знам.
А и кого да питам вече?

А може би е път сред плоден юг,
през слънчогледи с тежки златни пити
и ми е нужно не перо, а плуг?
Не зная сам.
А и кого да питам?

Или е тежък път през бран и сеч,
сред взривове и грохот на желязо,
по който трябва не перо, а меч?
Не зная.
Пък и кой ли би ми казал?

Или под седемцветната дъга
минава моят път в земи незнайни,
където няма горест и тъга?
Не знам
И днес за мен това е тайна.

А може би, поел от моя праг,
отива пътят стръмен към безкрая,
без знак и без следа от чужди крак?
Не зная, Боже Господи.
Не зная!

Вървях не ден, не два – един живот,
плетейки от годините верига.
Днес моят праг през дните ми е брод.
От него почва път.
Това ми стига.