Там където морето чертае
Тъмни ленти връз спящи скали,
Дето буря без милост играе
и повдига огромни вълни -
Там видях я! Лежи и мечтае....

Бе студено, а Тя беше гола,
С водорасли си сплиташе плитки,
Всеки кичур закрепяше с шнола
от рапани и морски звездички.

Беше залез. Морето шумеше,
Сякаш търсеше приказен глас,
Сякаш майка, която зовеше
свойто чедо в преднощния час..

Сякаш чула зова на вълните,
тя се плъзна по гола скала,
И потъна за миг в дълбините -
Там от дето тя беше дошла

Всяка вечер, когато вълните,
Стигнат тихо скалата пързалка,
Тя е там и си сплита косите -
Мойта приказна малка русалка..!!! :)