Красотата си отива заедно с живота.
Така съм раздвоена.
Казвах ти да не го правиш това.
Всичко за един миг се разпада.
Думите ти,
те живеят в моите дни.
Трябва да забравя огорчението си...
Трябва да премахна всичките изгорели
листове от живота си.
Моята къща се руши,
заедно с основите.
Вярвах, но вярата далеч не стигна с мен.
Остави ме сама.
Никога нищо не ще успее да се построи
след толкова неуспешни опити.
Защо вечно нещо в мен гори ?
Нищо не помогна, дори гласът ми - спри.
Как да вървя на тази земя,
исках да сляза... да намеря
друго място.... за моята душа.